7 „спасяващи любовта“ думи, които можете да използвате за справяне с конфликт
Конфликтът е неизбежният непряк резултат на любовта. Не е въпрос дали вие и вашият сътрудник се карате. Въпрос е по какъв начин. Може би сте израснали в дом, където възрастните са имали експертни умения за ръководство на спорове. Но доста от нас са израснали, гледайки по какъв начин възрастните живеят в подтиснато възмущение или изпадат в пристъпи на яд и когато това е по този начин, това значи, че имаме доста за учене, когато става въпрос за ръководство на спорове в зрелост. Говорим за ефикасни способи. За благополучие тези умения могат да се научат и практикуват!
Щастливите двойки знаят, че има значение по какъв начин приказват и по какъв начин слушат, когато нещата се нагорещят. И те знаят, че когато нещата станат прекомерно интензивни, най-добре е да изискат тайм навън. Темата за споровете в двойката е комплицирана и жизненоважна, само че ето един елементарен и мощен животоспасяващ ( за любовта) инструмент от седем думи, който можете да започнете да употребявате през днешния ден.
Следващия път, когато сте смутени и имате проблеми с колегата си, вижте какво се случва, когато включите тези седем думи: „ … историята, която си описвам е… “
Нека забележим по какъв начин наподобява това в деяние: Петър и Анна са женени от 11 години. Те са на празненство в дома на другари, когато Петър чува по какъв начин Анна споделя на общ другар за здравословните проблеми на бащата на Петър и разяснява лекуването и грижите, които двамата поставят за него. Петър се усеща предаден и засегнат и знае, че би трябвало да приказва за това с Анна.
Сценарий 1 (Без седемте спасяващи любовта думи):
На връщане към къщи Петър споделя: „ Не мога да допускам, че разказваш на нашия другар за здравословните проблеми на баща! “ Анна незабавно заема отбранителна позиция. Нейното предпочитание е да се изясни и да понижи до най-малко смисъла на случилото се, казвайки: „ Какво? Не е огромна работа. Той ме попита какво става и аз му споделих. Драматичен си! “
Оттук натам диалогът потегля в посока скандал, като Петър назовава Анна безчувствена, а Анна назовава Петър тънкообиден.
Сценарий 2 (Със седемте спасяващи любовта думи):
На връщане към къщи Петър споделя: „ Чух те да приказваш с наш другар за здравословните проблеми на баща. Чувствам се смутен. Историята, която си описвам, е, че ти не уважаваш нашата дискретност. “ Въпреки че Анна усеща надигането на рефлекса на отбранителността в себе си, тя също по този начин усеща, че Петър има съображение да се усеща по този начин. Вместо да се нахвърли, тя се навежда и споделя: „ Съжалявам, че си смутен. Изглежда, че може да имаме разнообразни дефиниции за това какво е персонално и защо е добре да приказваме с другари. Може ли да поговорим повече за това? “
Какво прави тези седем думи толкоз ефикасни?
Ние по природа сме машини за основаване на смисъл, изработващи истории, с цел да осмислим света към нас. Има голяма разлика сред това да проверим тези истории с нашите сътрудници и да действаме съгласно тези истории. В сюжет 1, Петър сътвори история за пренебрежение и непосредствено упрекна Анна в изменничество.
В сюжет 2, потреблението от Петър на седемте думи, спасяващи любовта, слага малко разстояние сред действието на Анна (разговора с техен приятел) и историята на Петър за действието на Анна. По този метод той всъщност „ тества “ историята си с Анна, позволявайки й да се причисли към нея и да си зададе въпроса какво се случва в пространството сред тях.
Този метод е ефикасен, защото кара Анна да се приобщи към казуса на колегата си, което удостоверява нейната угриженост. Тя се интересува по какъв начин този проблем може да се отнася до разликата в метода, по който те дефинират кое в една двойка може да е персонално и какво да е обществено. Този диалог е надалеч по-богат и по-интимен от борба за това дали Петър е прекомерно сензитивен или Анна е прекомерно профан!
Устойчивостта в любовните взаимоотношения се корени в това да приемем, че можем постоянно да се облегнем един на различен, само че даже и от време на време да се появи проблем, ние можем да се вслушваме в другия, да приказваме на езика на любовта и да се оправяме в тези сложни моменти с допустимо най-голяма прелест.
